След дълги размисли реших да драсна нещо за това да ли човек може да харесва или обича някого, когото не е виждал. В това отношение съвсем откровенно си признавам, че харесвам едно момиче, което не съм виждал. Живее в Русе, разстоянието м/у нас е голямо, както и да е :). В нея не един път съм виждал себе си, открих много прилики по между си, сходства в лични планове и също така в живота. Да ли тя не е перфектният човек, който търся отдавна, да ли точно тя не е създадена за мен (малко метафора (: ). Щом до сега не съм открил подходящата, да ли това не е моят златен шанс?! Пак почнах да мечтая и да летя в безкрайните небеса на любовта... Тя си има приятел, но... радвам се за нея, че има с кого да споделя, търси утеха и т.н. Единични или невъзможни са тези така необикновенни събития питам аз. Отговора все още не съм го открил, не че си го поставям за основна цел, но по един или друг начин не съм спирал да го търся :) Нека тези, които си мат някого, да си го обичкат много, да държат много на него и да знае, че сте му много скър/а. :))))))